МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НАССР 2006

Международна конференция НАССР 2006



Този проект се съ-финансира от Европейския Съюз

Българска търговско промишлена палата



Последни сме дори след Румъния и Турция по въвеждане на системата за безопасност на храните HACCP в обектите за обществено хранене, стана ясно след проведената тридневна международна конференция по проект на Европейския съюз „Малки проекти в България, Румъния и Турция”. Проектът (PHARE/2005/107-395, "HEART - HACCP for food safety and ecological requirements in tourism") се реализира с финансовото съдействие на Европейския съюз, реализира се от Национален хотелиерски мениджмънт клуб и Българска търговско-промишлена палата и бе на обща стойност 39 010 евро. По програма в събитието взеха участие лектори от Холандия, Дания, Великобритания, България, Ирландия, Румъния и Турция. Международната проява бе посетена от 264 собственици, изпълнителни директори и мениджъри на хотели и ресторанти от страна.
 



Изтича крайният срок, до който във всички ресторанти, кетъринг компании, хотели, ведомствени столове, търговски обекти, в които се приготвя храна за крайния консуматор трябва да е въведена системата „Анализ на опасностите и критичните контролни точки” (НАССРHazard Analysis and Critical Control Points). Въвеждането на системата е задължително според последните изменения в Закона за храните (обнародвани в Държавен вестник бр. 70 от 10.08.2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г. и 14.04.2006 г.), настъпили при синхронизиране на българското с европейското законодателство.

Турция е започнала въвеждането на HACCP в туристическите си обекти още от 1998 г., а в Румъния, въпреки късният старт, близо 150 обекта са възприели и в тях вече функционират процедурите за безопасни храни.
 



В европейските страни бизнес субектите не са задължени със закон да въвеждат HACCP системата. Болшинството хотели, ресторанти и кейтъринг фирми обаче, го правят доброволно за да добавят още едно конкурентно предимство и да повишат репутацията си сред потребителите. Дори е налице практика, при която отделните хотели и ресторанти публикуват в своите интернет сайтове докладите от последните посещения на контролните органи, за да може всеки един гост да бъде информиран за нивото на риск от натравяне във всеки обект.
Данните от национално представително проучване сред туристите, които се завръщат във Великобритания показват, че България е сред първите десет страни с най-много хранителни натравяния, заяви г-н Нейл Ръш, изпълнителен директор на една от най-големите фирми, следящи за безопасността на храните в Обединеното Кралство.
Някои хотелиери и ресторантьори изразиха недоволство, че офертите за разработване и въвеждане на HACCP са на стойност хиляди и десетки хиляди левове, време няма, ясни изисквания от контролните органи – също, и за да спазят сроковете и да избегнат глобите ще са принудени или да разработят сами някаква система за безопасност на храните, да си закупят готов HACCP план (съставен на конвейр) или дори сертификат, без значение дали системата ще работи или не. Според Илиян Иванов, председател на Национален хотелиерски мениджмънт клуб обстоятелствата (кратък срок, липса на информация, недостиг на средства) са повече от благоприятни за корупционни практики.
 



Д-р Снежана Алтънкова, директор на Дирекция „Опазване и контрол на общественото здраве” към Министерство на Здравеопазването (бившите ХЕИ) увери, че е започнало обучението на инспекторите, които ще контролират спазването на изискванията, но не можа да каже какъв е процентът им на готовност. Тя допълни, че се очаква да мине на второ четене в Парламента предложението на министър Нихат Кабил да се създаде Национална агенция по безопасност на храните. С публикуваните последни изменения в Закона за храните в Държавен вестник от 14.04.2006 г. става ясно, че се създава Национален съвет по безопасност на храните на подчинение на Министерски съвет /чл. 34, ал.1/
Допреди една година консултантските фирми, които въвеждаха HACCP бяха 54, днес са над 300. Сред тях със сигурност има и такива, които са възникнали за да се възползват спекулативно от предстоящата повишена необходимост от специалисти. Национален хотелиерски мениджмънт клуб препоръчва на всички хотелиери и ресторантьори, които планират да наемат консултанти по въвеждането на системата да се интересуват от историята на фирмата, от колко време е на пазара, от клиентите й, да се изискват препоръки от предишни клиенти. Не е препоръчително да се купуват готови HACCP планове, документи за оперативни процедури и други книжа, тъй като (1) документите не правят храната по-безопасна а гостите - доволни и (2) вероятността да бъдат измамени е огромна.
По време на международната конференция стана ясно, че една от причините за трудното стартиране на системата HACCP в Ирландия и била текучеството на обслужващия персонал. Тъй като жизнеността на системата е пряко свързана с обучението на служителите, се очаква това да се окаже сериозна пречка и в България, тъй като 80% от хотелите у нас са сезонни.

Изтича крайният срок, до който във всички ресторанти, кетъринг компании, хотели, ведомствени столове, търговски обекти, в които се приготвя храна за крайния консуматор трябва да е въведена системата „Анализ на опасностите и контрол на критичните точки” (НАССРHazard Analysis and Critical Control Points).




Презентации на лекторите:

1. Новите изисквания на НАССР-ISO 22000 – сътрудничество между контролните органи и сертифициращите компании, Г-жа Инге Дорте Хансен, Експерт към Работната група по HACCP-ISO 22000 Международни стандарти, BVQI Дания

2. Практическите стъпки от ръководството ISO 22004 – начин за преодоляване на затрудненията при разработване и внедряване на системата НАССР в хотели и ресторанти, Г-жа Надежда Василева, Водещ одитор ISO 9000 и НАССРТЮФ Рейнланд България

3. Законодателство и контролни функции на държавата при въвеждане на системата НАССР, д-р Снежана Алтънкова, Директор на Дирекция „Опазване и контрол на общественото здраве”, Министерство на здравеопазването

4. Микробните рискове в практиката на ресторантьорския бизнес – оценка и контрол, Доц. Д-р Росица Еникова, Завеждащ Лаборатория по микробиология на храните, Национален център по опазването на общественото здраве, Министерство на здравеопазването.
Втора презентация.

5. Опитът на турските хотелиери и ресторантьори при въвеждане на системата НАССР, д-р Йозге Арун, Асоциация на хотелиерите и на управителите на хотели на Турция (TUROB)

6. Практическо приложение на системата НАССР в малки и средни хотели и ресторанти – опитът на Ирландия като член на ЕС, г-н Брендан Лоулър, Health Service Executive Директор дирекция „Обществено здраве”, Department Environmental Health, Ireland

7. Управление на безопасността на храните във веригата на доставчици на хранителни продукти. Как одитът и сертификацията добавят стойност в хотелиерския и ресторантьорския бизнес, г-н Кор Грьонфелд, Директор по сертификация на храненето и храните, Lloyds Register Холандия

8. Опитът на румънските хотелиери и ресторантьори при въвеждане на системата НАССР, г-н Михай Ражнита, Генерален секретар, Румънска федерация на хотелиерската индустрия (FIHR)

9. Необходимост от обучение на специалисти по НАССР в хотелиерския и ресторантьорския бизнес, инж. Георги Арнаудов, Началник отдел „Безопасност на храните”, Изпълнителна агенция „Сертификация и изпитване”

10. Практически насоки за въвеждане на системата НАССР в ресторанти, кетъринг фирми и хотели, г-н Нейл Ръш, Изпълнителен директор, STS Solutions, Великобритания
 









Коментари и предложения, споделени от анкетираните:
 

    • необходим е по-добър диалог с контролните органи, респективно с Държавата. Предложение: новосъздадената агенция по безопасност на храните да издава бюлетин за НАССР
    • по-голяма ангажираност за информиране на бизнеса от страна на държавните структури, които ще осъществяват контрола върху системата НАССР
    • повече дискусии и информация
    • държавата да предоставя повече безплатна информация за предстоящото въвеждане и какво ще контролира
    • смятам, че е нужна конкретна информация за всеки един обект индивидуално, за да бъде успешно въведена и да функционира тази система НАССР
    • повече комуникация с контролиращите органи
    • повече български лектори
    • повече информация
    • по-голяма ангажираност на държавните институции
    • да се издаде наръчник
    • необходими са точни и регламентирани изисквания за въвеждането на НАССР, които да бъдат публикувани и регламентирани със закон, наредба или правилник
    • да се унифицират изискванията и да се разясни каква е разликата между НАССР и системата за самоконтрол
    • в провинцията липсват компетентни лица и информация, никой от инспекторите не е чувал за НАССР
    • издаване на браншови наръчник или софтуер
    • НАССР е неприложима в малкия семеен туристически бизнес в неголемите и малки населени места. Услугите на малките семейни хотели са предназначени за българите с посредствени финансови възможности
    • има остра нужда от съпричастност и съдействие от страна на държавата за отпускане на средства и обучение
    • необходима е финансова подкрепа и по-добро сътрудничество от страна на държавата и контролните органи, след като е приела безусловно изискванията на ЕС без да се допита до бизнеса, държавата да излезе от анонимност
    • имаме нужда от повече публикации, практически ориентирани към бизнеса, обучение на персонала и съдействащи контролни органи
    • контролните органи да съставят формуляр (чеклист) с основните измерими изисквания към хотелиерите, свързани с НАССР
    • повече български лектори, които да разясняват прилагането на НАССР принципите в нашето законодателство. Интересно е как ще бъдат убедени и контролирани малките ресторанти да въведат НАССР
    • да се проведе среща между представители на браншовите организации и висши представители на Министерство на здравеопазването и Министерство на икономиката, за обсъждане на проблемите свързани с въвеждането на НАССР. Да се ангажира и националният съвет за безопасност на храните. Да се подготви стратегия за въвеждане на системата.
    • Опасяваме се от увеличаване на бюрокрацията, имаме нужда от информация, от нагледни материали за по-лесна приложимост
календар събития